Когато търсех себе си, четях много книги. Не знаех как да погледна вътре в себе си и търсех отговорите навън. Така попаднах на Ошо. Години поред смятах, че ми е дал много и нямах съмнения в неговите разбирания. Днес, това което е писал ми изглежда по друг начин и затова извадих няколко цитата и под тях споделям днешното ми разбиране.

              Трансформация на седемте тела
                                      
                                                  Ошо



1 Вътрешната революция



- „Съзнанието е достойнство, красота и величие за човека, но също и бреме. Величието и бремето се появяват едновременно с появата на съзнанието. Всяка крачка е движение между двете противоположности.”



-Съзнанието няма нищо общо с достойнство, красота или величие. То е най-обикновеното нещо на света, най-простото, първичното от което произлиза всичко останало. Не е и бреме. Бреме е липсата на съзнание.

-„За мен по-нататъшната еволюция е възможна единствено с поемане на индивидуална отговорност. Само ти си отговорен. Тази отговорност е голямо блаженство. Но с индивидуалната отговорност идва борбата, която, в крайна сметка, води към неизбиращо съзнание.”



-В този си живот идваме такива, каквито сме станали в предишните. Най- много, което можем да направим е да разкрием потенциала, с който разполагаме. Не можем да станем нещо различно от това, което сме. Можем само да осъзнаем какво сме донесли от предишните си животи. Да си отговорен за собствената си съдба не е нито блаженство, нито борба. Това е ежедневно усилие да откриеш защо си се родил, защо си тук.Търсенето на отговори е различно от борбата защото няма победи, има осъзнаване. Получава се яснота, разбиране.



-„Осъзнатият избор за еволюиране е голямо приключение, единствено достойно за човека. Пътят е труден, иначе не може да бъде. Неизбежни са грешките и неуспехите, защото всички е много неопределено. Тази ситуация поражда напрежение в ума. Не знаеш къде си, не си представяш накъде вървиш. Губи се личността ти. Тази ситуация може да те доведе до точката, когато да стигнеш до самоубийство.”



-Пътят на осъзнатия избор е много лесен, защото виждаш причината и следствието и постоянно ти се подсказват следващите стъпки. Тази ситуация води до един спокоен ум и малко по малко започваш да излизаш от постоянното мислене за всичко. Формира се това, което по-късно ще наречем „наблюдател”- поглеждаш и виждаш, няма нужда да мислиш, защото разбираш веднага. Не е необходим анализ. Не губиш личността си, напротив- ставаш личност.



-„Съзнанието ти е доближило момента, в който разбираш, че си сам. И само в уединение може да се постигне просветление.”



-Съзнанието ти, когато се разшири разбираш, че не си сам. Помощ и подкрепа идва от всички страни. Обграден си от всякъде, няма начин да си сам защото си частица от цялото, интегрална част -с много връзки във всички посоки.



-„Ако си в състояние да бъдеш сам, напълно сам, дори и за миг, егото ще умре, ще умре "аз"-ът. Ти се взривяваш, но него вече го няма. Егото не може да пребивава в самота. То съществува само във връзка с другите. Когато си сам се случва чудо. Егото отслабва. Трудно му е да съществува повече. И ако имаш достатъчно мъжество да останеш сам, постепенно ставаш човек без его.Единството идва само след изчезването на егото, а егото може да умре само когато си абсолютно сам. Когато си напълно сам, теб те няма. И това е моментът на взрива. Взривяваш се с вечността. Това и само това е еволюция. Аз го наричам революция, защото не е неосъзнат процес. Можеш да се откажеш от егото, можеш и да не се откажеш. Това си е твоя работа. Да бъдеш в уединение - това е единствената истинска революция, необходимо е много мъжество.”



-Слабо его имат само лудите, но и те имат някакво его. Човек без его е някаква теоретична постановка, която няма нищо общо с осъзнаването. Това е път без изход. С осъзнаването се засилва егото, защото започваш все по-добре да познаваш себе си. Ставаш силна личност. Освен това няма никакъв взрив -има разтваряне. Има разширяване, но не във вечността, а тук и сега.

2



Тайната на медитацията



Въпрос:



Какво е медитация?



-„Медитацията не е индийски метод; тя не е само техника. На това не можеш да се научиш. То е ръст, растеж на целия ти жизнен процес. Медитацията не е нещо, което да се добави към теб. Тя може да дойде при теб само чрез основна трансформация, чрез мутация. Медитацията е разцъфване, растеж. Растежът винаги идва от цялото, той не може да се добави отвън. Това пълно разцъфване на личността трябва да бъде разбрано пра¬вилно. Представата за медитацията, като за някакъв метод, е абсолютно погрешна.”

-Медитацията е метод, техника. Няма нищо общо с цялостния растеж. Ако човек е способен на концентрация, може да влезе в медитация.



-„Медитацията е кулминация на любовта - любов не към един човек, а към цялото съществуване. За мен медитацията е взаимоотношение с цялото обкръжаващо те съществуване. Ако си способен да обичаш всяка ситуация, значи си в медитация.”



-В медитация си когато са спрели мислите, но това няма нищо общо с любовта.



„Медитацията означава да живееш тотално. А да се живее така е възможно само в безмълвие. Под мълчание аз нямам предвид безсъзнателността. Има и неосъзнато мълчание, но то няма нищо общо с живото безмълвие.



И така, първо е осъзнаването. Осъзнай умствените си процеси, осъзнай как работи умът. В момента, когато осъзнаеш действията на ума си, ти преставаш да се идентифицираш с него. Самото осъзнаване означава, че си излязъл от пределите му, превърнал си се в страничен наблюдател.



Съзнанието, фокусирано само върху думите, е не-медитативно; фокусираното само върху интервалите съзнание е медитативно. Когато осъзнаеш съществуването на интервали, думите изчезват. Ако наблюдаваш внимателно, няма да откриеш думите, а само паузите.Ако се разбират само думите, това е външно общуване. Но ако си способен да усетиш и паузите, това вече е приобщаване.”

-Осъзнаването на умствените процеси е много полезно, откриването на паузите между думите е голямо постижение, но е далеч от медитацията, защото медитацията е изместване на фокуса от думите към по горните нива на съзнание. Осъзнаването на паузите между думите е стъпка към медитацията, но самата медитация е с друго качество и се постига по друг начин. Излизането от ума не става с наблюдение на ума, защото това е умствена гимнастика. Една част от ума наблюдава друга част. За да се превърнеш в страничен наблюдател се изисква да знаеш кой си, кой наблюдава. Медитацията не разкрива този скрит наблюдател.



-„Исус казва: "Истината е свобода." Разбери тази свобода. Истината винаги идва чрез разбиране. Не това, с което се срещаш лице в лице, а онова, в което израстваш. Затова търси разбирането, защото колкото повече разбираш, толкова си по-близо до истината. И в някой неизвестен, непредсказуем момент, когато разбирането стигне своя връх, ти си в бездната. Теб вече те няма. Има медитация. Когато теб те няма, ти си в медитацията. Медитацията не е нещо добавено към теб, тя винаги е извън твоите предели. Когато си в бездната, медитацията е там и тогава няма его и теб те няма. Има битие. Това е, което религията определя като бог - висшето битие. Това е същината на всички религии, на всички търсения, но то не може никъде да се открие в готов вид.”



-Разбирането не е връх, а плато. Или разбираш или не. Ако малко разбираш, ако до някъде разбираш това още не е разбиране. Когато има разбиране, то се случва защото ти си тук и сега, защото присъстваш. Медитацията е техника да спреш мисленето, за да видиш или чуеш без намеса на ума. Нищо повече. Тя не е извън пределите на каквото и да е защото не е нещо, което има реално съществуване. Реално съществува само съзнанието.









„ Секс, любов и молитва -три степени на божественото


"Въпрос:




Моля, опишете ни духовното значение на сексуалната енергия. Как можем ние да сублимираме секса и да го направим духовен. Може ли да се използва сексът и любовта като медитация, като трамплин към висшите степени на съзнанието.



Сексът създава биологичната основа на съществуването и продължението на живота. Това е средство, не бива да се превръща в цел. В момента, в който сексът стане цел, духовното измерение е изгубено. Но ако сексът стане медитативен, тогава той се отправя в духовното измерение. Когато вратите към божественото са отворени, тогава всички енергии вътре във вас се устремяват към него. И сексът се поглъща. Когато е възможно висшето блаженство, всички нисши форми на блаженство губят смисъл, защото вие ги потискате или им се съпротивлявате. Те сами отпадат. Ставайки наблюдател на акта, вие го трансцедентирате. По-нататьк употребихте думите "секс" и "любов". Обикновено смятаме, че двете думи са вътрешно свързани. Не е така. Любовта идва само когато сексът си отиде. Дотогава любовта е само заиграване, предварителна игра и нищо друго. Тя подготвя почвата за сексуалния акт. Това е предисловие към секса. И колкото повече е сексът между двама, толкова по-малко е любовта помежду им, защото предисловие повече не им трябва. Когато двама са влюбени един в друг и помежду им няма секс, тяхната любов е много романтична. Но щом се появи сексът, любовта веднага си отива. Сексът е рязък, по същество е пълен с насилие. Истинската любов не е предисловие. Тя е аромат. Тя не е преди секса, след него е. Любовта не е пролог, а епилог. Ако преминете през секса и чувствате един към друг състрадание, тогава възниква любовта. Ако медитирате в момента на сексуалния акт, тогава партньорът ви вече няма да е просто инструмент за физическото ви наслаждение. Вие ще сте му благодарни, защото и двамата сте се потопили в дълбока медитация. Ако се медитира в секса, между двама ви възниква ново другарство. Защото благодарение на другия двамата сте се слели с природата, чрез другия сте надзърнали в неизследваните дълбини на реалността. Ще изпитвате благодарност и състрадание един към друг, ще разберете страданията и търсенията на спътника си по същия път, той както и вие, напипва пътя. Ако сексът стане медитативен, само тогава остава след себе си аромат, чувство, което не е предисловие към секса, а зрялост, израстване, медитативна реализация. Затова ако сексуалният акт стане медитативен, вие ще усещате любов. Любовта е състояние на благодарност, другарство и състрадание. Ако трите компонента ги има, значи вие обичате.



Ако се породи такава любов, тя трансцедентира секса. Любовта се развива чрез секса, но тя надхвърля неговите предели.



Когато сексът стане медитация, той разцъфтява в любов и това цъфтене е движение към божественото. Ето защо любовта е божествена. Сексът е физиологичен. Любовта - духовна. А когато разцъфтява любовта, идва молитвата, непременно идва. Сега вече сте близо до божественото, почти сте си дошли у дома. Сега започвате да медитирате в любовта. Това е втората степен. В момента на сливане, в момента на любов започнете да медитирате. Потапяйте се в нея дълбоко, осъзнавайте това. Сега телата не се срещат. В секса телата се срещаха, в любовта се срещат душите. Но това е среща, среща на двама души. Вижте любовта също както видяхте секса. Вижте общността, вътрешната среща, вътрешната връзка. Тогава ще трансцедентирате даже любовта и ще стигнете до молитвата. Тази молитва е вратата. Това все още е среща, но вече не между двама души. Това е общуване между вас и цялото. Сега другият човек го няма. Той е безличен друг, той е цялото съществувание.



Но и молитвата също е среща, защото и тя, в крайна сметка, трябва да бъде трансцедентирана. В молитвата молещият и Божеството са различни, "бхакта" и "бхагван" са различни. Това все още е среща. Затова Мира и Тереза използват сексуални термини за молитвения си опит. Нужно е да се медитира и в моментите на молитва. Наблюдавайте! Наблюдавайте общуването между себе си и цялото. Това изисква най-фино състояние на осъзнатост. Ако успеете да осъзнавате срещата между себе си и цялото, тогава вие трансцедентирате и себе си и цялото. Тогава вие сте цялото. И в това цяло няма двойственост, има само единство. Към тази цялостност пората се стремят чрез секса, любовта, молитвата. Именно нея жадуват. Даже и в секса се стремят към това единство. Блаженството настъпва, защото за миг вие се сливате в едно. Сексът прераства в любов, любовта в молитва, а молитвата прераства в пълна трансцедентация, в пълно единение. Тази дълбочина винаги идва чрез медитацията. Методът във всички случаи е един. Различни са само нивата, измеренията, степените, но методът си остава един и същ. Захванете се както следва за секса и ще откриете любовта. Задълбочете се в любовта и ще стигнете до молитвата. Потопете се в молитвата и ще се взривите в целостта. Капката може да стане океан.”



-Много красиво, но трудно изпълнимо. Защо? Заради метода! - „ Методът във всички случаи е един. Различни са само нивата, измеренията, степените, но методът си остава един и същ. Захванете се както следва за секса и ще откриете любовта. Задълбочете се в любовта и ще стигнете до молитвата. Потопете се в молитвата и ще се взривите в целостта. Капката може да стане океан.”



-Методът е медитация и се изисква все по голямо- осъзнаване. Тук е уловката- Ако навлезеш съзнателно в секса той ще стане медитативен?! Ако не си осъзнат, как ще навлезеш съзнателно в секса? А след това с още по-голямо осъзнаване навлизаш в любовта?! На финала с още по-фино осъзнаване навлизаш в молитвата!!! Ако човекът е толкова осъзнат, че да може съзнателно да навлезе в секса, той няма нужда от това да прави секса медитативен за да достигне до любовта. Той вече ще е познал любовта, ще е познал молитвата, ще познава сливането на капката с Океана. Защо му е да започва от секса?


За един осъзнат човек сексът е просто секс- няма нужда да го прави медитативен. Може да му се наслади без да търси начини да го променя. Само неосъзнатия човек може да опита да контролира, да овладява, да променя секса. Осъзнатия оставя секса да бъде такъв, какъвто е - в чистия му вид, без да го натоварва с други значения. Всеки опит да се търси контрол над естествените енергии е път към добиване на лична сила и винаги това е с цел да властваме над другите. Това е отклонение от пътя водещ към сливане с Цялото. Всеки е свободен да следва различни пътища, само споменавам факта, че медитативния секс води в посока различна от Пътя.

"Когато вратите към божественото са отворени, тогава всички енергии вътре във вас се устремяват към него. И сексът се поглъща. Когато е възможно висшето блаженство, всички нисши форми на блаженство губят смисъл, защото вие ги потискате или им се съпротивлявате. Те сами отпадат.

Ставайки наблюдател на акта, вие го трансцедентирате."

-За един осъзнат човек, сексът е нещо напълно естествено. Нищо не отпада, когато висшите енергии потекат. Само се появява разбирането, че всичко е такова, каквото е. Един осъзнат човек не търси контрол над секс, над емоции, над мисли или над друго същество. Един осъзнат човек може да създаде голяма или малка дистанция или да се слее. Той има избор, но не търси и не упражнява контрол.